„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…”
Така възпя Ботев героя, толкова нависоко извисен, на Балкана, лежи… от своите рани… само пътеки водят до това високо място! Където даваш живот за …
Магистрала или пътека?! Пътеките са атрибут на непроходимото. Далеч от магистралите. Там за техниката, за прогреса е табу.Но,пътеките са магистрала за душите... така е и затова избрахме пътеките С намерения добри. А сега се лутаме в гори от проблеми, в балкански глави родени…Ех… „Кажи ми, сестро, дей моята вярна дружина…” Всеки пита, мърмори, а докато стигне до „здравната пътека”…може и скоропостижно очи да затвори…
Пътеки към безсмъртие или смърт…
Здравната система е оправданието за незадоволителното ни здраве. Тази- , наложена по време на демократичното ни управление. И вместо по добре- става все по зле и по чия вина?! Сменят се правителства ( но, след изкаран мандат!, което е доказателство за стабилизиране на демокрацията) , всяко ново дава все по вече и по вече милиони, а нещо побългарено ли има, но докато в чужбина уж същата система прави чудеса у нас прави от една страна неоправдани преразходи и… лошо здравеопазване. Ето едно просто сравнение , което хората знаещи правят.
Преди , в татово време!( не е носталгия, но, истината не може да се отрича!) като постъпиш в болница, ти правят пълни изследвания и те лекуват, не само за заболяването за което са те приели, а и за всички намерени отклонения, хронични болести, даже и на зъболечение подлагат болния и всичко- без да платиш нито лев. И това споделям,, не защото искам онова време, а защото искам сегашната здравна система да е по добра, като се поправи сбърканото, защото:
Сега те лекуват само по „здравната пътека”, но… трябва да си купиш консумативи, лекарства ( и то от аптеката на лекуващият лекар. Ако си възрастен или те простудяват или ти дават „грешно” лекарство, особено на болните от мозъчен кръвоизлив и те ако не са починали, докато стигнат до болницата, защото бързата помощ или не идва въобще, или идва с голямо закъснение, после го няма специалистът на томографа и всичко се прави, за да изтекат поне 5 часа, време достатъчно, за да остане на докторите само задължението да констатират смъртта. Защото това го изпитах на мой близки, както и наглото отношение на лекуващите екипи. Близо 30% от преживелите инсулт загиват в рамките на една година. Голяма част от оцелелите са с различна степен на инвалидизация - една трета от тях остават завинаги лежащо болни…
Дошло е време всеки в своята глава да има пътека на здравето яка. Пътеката на неговото дълголетие!? Другите да го спасяват от немарливостта му да не чака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар